Проект „Елементи“: Как направих първата си изложба и за дейността по програма „Творчески инициативи“ на НФК

На 8 октомври 2020 г. проект „Елементи“ спечели финансиране от Национален фонд „Култура“ по програмата „Творчески инициативи“. Дейността, свързана с фонда, официално приключи.

В тази статия ще опиша как се е развил проектът до момента и плановете ми за в бъдеще. Ще задълбоча в процеса на работа, ще разкажа за премеждията и успехите и ще дам възможност да разгледате изложбата виртуално, ако не сте могли да я посетите на място.

Искам да покажа на любопитните какво се случва „зад завесата“. А за хората, които обмислят да предприемат подобно нещо, този материал може да бъде полезен източник на информация и вдъхновение.

За проекта

Тъй като проектът е фотографски, за да добиете по-добра представа за него, разгледайте творбите на страницата на проекта в сайта ми.

Или за удобство може да видите някои от тях на слайдера долу, но за пълната информация към всеки колаж посетeте страницата.

мозайка
oнǝʚɐꓕɔo
чететебиблята
нямазвънецбравочао
тотопункт
нещица
близнаци
частенвход
саксийназоназапушене
коняегей
дюнерлегло
историясдупка
набара
хубавмагазин
удоволствиянаспирката
камъквгума
двателефона
простоако
уличнопарти
парцаликниги
самотноякеишал
следгощавката
мозайка oнǝʚɐꓕɔo чететебиблята нямазвънецбравочао тотопункт нещица близнаци частенвход саксийназоназапушене коняегей дюнерлегло историясдупка набара хубавмагазин удоволствиянаспирката камъквгума двателефона простоако уличнопарти парцаликниги самотноякеишал следгощавката

Ако не сте запознати с концепцията, ето кратко описание:

„Елементи“ е серия от фото колажи, които разказват кратки истории от столицата. Проектът обръща специално внимание на градската среда.

Той има за цел да коментира състоянието ѝ, но и също да представи нейния чар, хумор… и абсурдност. 

Творбите документират обикновени сцени от града, които могат да Ви се сторят познати. Главните герои в тях са неодушевени предмети. Неща, които хващат окото за секунда, но обикновено се подминават и забравят. Тук им е придадена важност и им е дадена възможност да разкажат историята си. 

Те са също исторически документ, визуален архив. Всяка творба е съпътствана от дата и GPS координати, за да може всеки, който иска и когато иска, да посети мястото, на което са заснети кадрите, и да види за себе си дали се е променило и как.

В интервю за Алтернатив Прес споделям малко за това как се роди идеята:

– Защо стартирахте проекта „Елементи“?

– Всичко започна от моето желание да опозная града наново след 3-годишния си престой в Англия. Излизах на разходки и попивах всичко около мен – звуците, хората, гледките, сградите, предметите. Обръщах специално внимание на детайлите. Беше като медитация за мен и като начин да се заземя и да свикна с новата си среда. Междувременно си мислех какъв може да е следващият ми проект. Тогава Краси Методиева, в чиято школа по актьорско майсторство бях преди, ме насочи към програмата “Творчески инициативи” на Национален фонд “Култура”. По това време нямах добре замислена концепция за проекта, но процесът по създаването на кандидатурата ми помогна да я изработя. Бях снимал някакви неща, които са ми направили впечатление по време на моите разходки, и знаех, че искам да направя нещо с тези снимки. За щастие проектът спечели финансиране, а аз се залових за работа.

По-нататък в интервюто говоря и за целта на проекта:

– Какво искате да кажете чрез фотоколажите?

– Искам да разкажа историите, които не се разказват. Да привлека внимание към нещата, които не получават внимание. Рядко се спираме на улицата, за да се вгледаме дълбоко и съзнателно в това, което ни заобикаля. Да отразим присъствието на всичко извън нас самите. Колажите нарочно се фокусират върху детайлите, за да придадат някаква важност на привидно обикновените неща и да се даде възможност на човек да ги разгледа отблизо и да помисли върху тях за повече време, отколкото би им отделил ако ги беше зърнал на улицата. Да се оцени тяхната уникалност, значителност и смисъл.

– Каква е голямата цел на проекта и вярвате ли, че ще я осъществите?

– Голямата цел на проекта е да подтикне хората да се замислят за състоянието на градската среда. Повечето хора до такава степен са свикнали средата, в която живеят, да изглежда по такъв занемарен начин, че са го сметнали за нормално и са спрели да обръщат внимание. Функцията на проекта е да покаже, за да бъде видяно. Преди всичко, първо човек трябва да забележи, че има проблем, за да може да направи нещо по въпроса. Тези картини ще останат в съзнанието на публиката и по-късно няма как да не се сещат за тях, когато подминават нещо подобно на улицата.
Съдейки по реакциите на тези, които вече са видели проекта, смятам целта си за напълно постижима. Хората откликват на видяното и разпознават гледките, защото те се повтарят навсякъде.

До тук нещата звучат много сериозно, но както добавям в интервюто:

„Проектът е на сериозна тема, но съм представил всичко с чувство за хумор. Това е моя стил, а и нещата, поднесени с доза хумор, предразполагат и отпускат хората, за да възприемат посланието по-лесно.“

Даже вдъхновението ми основно идва от хумора, който намирам в тези сцени. Те са колкото трагични, толкова и смешни. Те са абсурдни и екзистенциални. Не мога да избягам от това, което ме влече, а всеки, който е запознат с моето творчество и стил, знае, че мен ме интересува именно абсурдното, смешното и екзистенциалното. Обичам да намирам красотата в обикновеното и тук това много си личи.

Кандидатурата

Преди да одобрят проекта ми, разбира се, трябваше да го напиша, което направих в онлайн платформата на НФК. Там имаше няколко документа за попълване. За пръв път писах подобно нещо и се затрудних. Трябваше да опиша концепцията, целта, значението и планираните дейности. Ако трябва да съм честен, най-вероятно нямаше да подам кандидатурата си, ако не бяха удължили срока поради технически проблеми. Почти се бях отказал, но като видях това, реших да поработя още малко и накрая успях да го предам за оценка.

Процесът ми помогна да изясня подробнотите и да развия по-добра представа за това, което исках да свърша. Освен късометражните филми, които правех в университета, не бях описвал така подробно другите си проекти, а упражнението се оказа доста полезно и със сигурност ще го правя писмено и за бъдещите си начинания, дори и да не кандидатствам за финансиране.

Стратегията ми беше да прочета много внимателно условията и да покрия всички точки в описанието на проекта, за да може оценяващите да видят, че съм разбрал приоритетите и целите на програмата и че моето предложение би било подходящо.

Проектна дейност

В проектния план бяха описани следните дейности и очаквани резултати:

  • да се изработят минимум 15 колажа
  • да се монтират минимум 3 видеа
  • да се направи изложба в галерия
  • да се поставят минимум 5 изложбени табелки на открито
  • да се огласи проекта в социални и традиционни медии
  • да се създаде „интерактивен механизъм за по-активното въвличане на публиката“

Сега нека видим какво беше постигнато и как.

• Колажите

Планираната бройка беше минимум 15. Към момента те са над 100, една трета от които са публикувани онлайн.

Много хора ме питат какъв е процесът по заснемането. Дали излизам с цел да намирам интересни обекти, или просто снимам, когато забележа нещо. Интересуват се също и каква камера ползвам. Отговорът на първото е: и двете. А за камерата: зависи. Излизам често с цел да търся неща, които мога да фотографирам. В този случай нося дигиталния си фотоапарат, който в момента е Fujifilm X-A2. Още по-често ми се случва да видя нещо, докато съм навън по друга работа. Тогава, ако не нося камерата със себе си, ползвам телефона си – OnePlus 5T.

Периодично прехвърлям снимките от телефона и фотоапарата на компютъра си и ги сортирам по папки. Обработвам суровите файлове в Capture One, след което използвам Photoshop, за да наредя снимките в колаж.

• Видеата

В началото имах идеята да монтирам клипове за колажите, които надвишават 10 снимки, тъй като е трудно да се видят хубаво на компютърен екран или телефон. Във видеото могат да се наредят повече снимки, които да се сменят, например, на всеки 5 или 10 секунди и да се добави атмосферен звук от мястото, който да помогне на публиката да си представи, че е там. Мислех, че ще е интересно и проектът можеше да стане интердисциплинарен, както първоначално го описах в плана.

С времето обаче се отказах от тази идея по няколко причини.

Първо, проектът е фотографски, а видеото беше мислено като допълнение, което не допринася кой знае колко към идеята. Ако този елемент от проекта се отстрани, не се губи много. Няма смисъл да го развивам, ако няма да вложа също толкова енергия в него, колкото и в изработката на колажите. Премахвайки видеото, мога да обърна повече внимание на фотографията. По този начин проектът има по-ясен фокус.

Второ, с видеото публиката има по-малко контрол над това как гледа творбите. Във видеото снимките се сменят автоматично и аз определям на какъв интервал и в какъв ред да се случва това. С колажа човек има свободата сам да определи колко време да отдели на всяка снимка и реда, в който ги разглежда. Видеото предлага опцията да се паузира и да се превърта напред и назад, но това става по-бавно и тромаво, което може да откаже зрителя.

Относно звука, той не е чак толкова нужен. Фокусът на проекта не е върху това как звучи градът, а как изглежда. Все пак, както споменавам в следващата точка, в някои ситуации може да бъде използван ефективно.

• Изложбата

Търсене на галерия

Проектът беше одобрен октомври, а изложбата – насрочена за март. Аз започнах да търся галерия през януари. Не предполагах колко ще е трудно. Свързах се с всички софийски галерии, които успях да намеря и чиито пространства бяха подходящи за колажите. Но всички бяха резервирани за година напред. Това е стандартна практика, но тъй като беше първата ми изложба, аз не знаех как работят нещата и преживях доста стрес при търсенето си.

Накрая се свързах с музей „Борис Христов“ и „Къщата на София“. И на двете места проявиха желание да изложат творбите. Спрях се на музея, защото изложбеното пространство подхождаше най-много на това как исках да бъдат представени творбите. Имаше и трето място с оферта – Галерия-книжарница София Прес, но наемът беше твърде висок, а изложбеният период – твърде кратък.

Подписахме договора, платих наема, изработих плаката и пуснахме фейсбук събитието.

Плакат за изложбата "Елементи" в музей "Борис Христов".
Плакат за изложбата „Елементи“ в музей „Борис Христов“.

Подбор и принтиране на снимките

След това се залових с подбирането на колажите за изложбата. За целта с ролетка измерих височината и дължината на стените в пространството и избрах 14 колажа, които пасваха с тези размери.

Първоначално исках да принтирам всеки колаж в огромен размер (няколко метра на широчина и дължина), но това се оказа невъзможно и непрактично. Вместо това принтирах всяка отделна снимка от колажите и после ги наредих една до друга в галерията.

За целта използвах услугите на Фотосинтезис. Избрах фотохартия Silk Matt 255 в размер 41 см на 41 см. Сложихме рамка от бяло паспарту – 4см. Максимумът на ширината за една снимка не трябваше да надвишава 50 см, за да се поберат в пространството. Накрая се получиха 49 см на 49 см заедно с паспартуто с изключение на една, която беше 85 см на 60 см.

Принтираните снимки се получиха по-тъмни, отколкото гледани на екран. Предполагам това беше свойство на фото хартията. Беше моя грешка, че не попитах за мостри, преди окончателно да се спра на тази хартия. Можех също да осветля фотографиите в Capture One, за да контрирам потъмняването. Но в крайна сметка резултатът не беше лош.

С времето изникна още един проблем. Снимките и рамката от паспарту започнаха да се огъват. По време на откриването, приятел ми сподели, че е трябвало да се сложи друг картон като основа зад снимката, за да я държи изправена. Огъването може да се случи поради влага. Също така, направих грешката да наредя снимките на пода, облегнати на стена, цяла седмица преди изложбата. Предполагам, че това е оказало ефект и те са се огънали от собствената си тежест. С времето обаче се поизправиха, след като стояха няколко дни окачени, и особено след като ги свалихме и наредихме полегнали на купчина.

Начин на залепяне на снимката за рамката от паспарту с хартиено тиксо
Начин на залепяне на снимката за рамката от паспарту с хартиено тиксо

Подготовка на пространството

За окачването на снимките ползвахме корда, завързана от единия край за кукичка, прикачена за корниз, и от другия за щипка, държаща снимката. Трябваше да изчислим на колко сантиметра от тавана ще виси всяка снимка и на какво ще разстояние ще са една от друга. След като направихме тези изчисления, нарязахме кордата, вързахме щипките и накрая окачихме снимките.

Тук окачвам снимките в галерията.
Тук окачвам снимките в галерията.

Ето крайният резултат:

elements_gallery_space-1
elements_gallery_space-4
elements_gallery_space-3
elements_gallery_space-2
elements_gallery_space-6
elements_gallery_space-7
elements_gallery_space-5
elements_gallery_space-10
elements_gallery_space-11
elements_gallery_space-12
elements_gallery_space-14
elements_gallery_space-15
elements_gallery_space-13
elements_gallery_space-9
elements_gallery_space-8
elements_gallery_space-1 elements_gallery_space-4 elements_gallery_space-3 elements_gallery_space-2 elements_gallery_space-6 elements_gallery_space-7 elements_gallery_space-5 elements_gallery_space-10 elements_gallery_space-11 elements_gallery_space-12 elements_gallery_space-14 elements_gallery_space-15 elements_gallery_space-13 elements_gallery_space-9 elements_gallery_space-8

И колажите отблизо:

elements_gallery_collage-4
elements_gallery_collage-1
elements_gallery_collage-12
elements_gallery_collage-9
elements_gallery_collage-13
elements_gallery_collage-2
elements_gallery_collage-11
elements_gallery_collage-5
elements_gallery_collage-3
elements_gallery_collage-6
elements_gallery_collage-10
elements_gallery_collage-14
elements_gallery_collage-7
elements_gallery_collage-4 elements_gallery_collage-1 elements_gallery_collage-12 elements_gallery_collage-9 elements_gallery_collage-13 elements_gallery_collage-2 elements_gallery_collage-11 elements_gallery_collage-5 elements_gallery_collage-3 elements_gallery_collage-6 elements_gallery_collage-10 elements_gallery_collage-14 elements_gallery_collage-7

Видео разходка:

Този начин на излагане имаше своите предимства и недостатъци. Лошото беше, че снимките не бяха напълно изравнени и изправени хоризонтално и клоняха леко надясно или на ляво. Също се разместваха лесно от въздушно течение. Ако някой мине близо до тях с бърза стъпка, започват да се клатят. Подредбата и начинът на закачане придаваше чувството за нещо самоделно, което обаче беше предимство, защото съответстваше на естетиката и тематиката на снимките. Големите размери и широката разпръснатост позволяваше на публиката да бъде активен зрител. Гостите трябваше да гледат творбите от далече и от близо, да обхождат дългите колажи от ляво надясно и обратно, да се навеждат и да вдигат глава… Всичко това създаде една динамичност в разглеждането.

Аз избирах колажите според това кои ми харесват най-много и пасват с размерите на галерията. Друго условие, поставено от музея, беше да са подходящи за всички възрасти. Не съм сигурен обаче дали направих възможно най-добрия подбор и подходяща подредба. Най-добрият вариант щеше да бъде работа с куратор, но не познавах никого. Кураторът би ми бил полезен, защото той може да ми помогне да подготвим пространството по най-ефективния начин, така че творбите да въздействат максимално на публиката, а посланието и идеята да бъдат лесно разбрани.

Преди изложбата записах един час атмосферен звук от улицата, на която живея в ж.к. Надежда. Мястото беше идеално за записа, защото градският шум е добре „балансиран“, тоест присъстваше разнообразие от звуци. От време на време се чуваха минаващи коли и хора, случайни разговори, лаещи кучета, далечни строежи и т.н. Използвах мои стерео колони със субуфер и един стар телефон, от който пуснах записа на повторение. Получи се много добра атмосфера, която създаваше чувството, че си на улицата.

Целият запис:

Подготовката на пространството отне цял ден. Имаше много за вършене и беше добре, че приятелката ми (Ани) беше там, за да ми помага. Това беше на 8 март. Реших да направя откриването на 9 март, за да избегна потенциални усложнения около празника на 8-ми. Даже на следващия ден имаше още за довършване. Бях обявил, че изложбата може да се посети и на 9-ти през деня, но за щастие никой не дойде преди вечерта. Още не бях изчистил, подредбата на снимките трябваше да се пипне още малко и звукът не беше инсталиран. До вечерта успях да свърша всичко.

Имаше едно голямо премеждие, но без такива не може. Докато закачвахме снимките, осъзнах, че съм пропуснал да принтирам една от тях. Беше голям шок за мен. Сравних ситуацията с филма „Сам вкъщи“, тоест все едно да си забравиш детето. Всичките направени изчисления: броя на колажите, размерите им, цената за принтиране и т.н., са ме объркали. Едновременно знаех, че този колаж („предблока“) е съставен от 14 снимки, но в сметките си го изчислявах като 13 и в последствие дадох на принт центъра с файл по-малко. В главата си имах две противоположни мисли и това ми стана ясно чак ден преди откриването.

Снимката, която пропуснах да принтирам от колажа "предблока".
Снимката, която пропуснах да принтирам от колажа „предблока“.

Трябваше да се обадя на Фотосинтезис, за да поръчам спешно да принтират още една фотография и за щастие те успяха да ми помогнат. Но нямаше как да сложат паспартуто, защото се поръчва от друго място и това отнема време, та с тази задача трябваше да се справя сам. След като свършихме работа в галерията, отидох до Слънчоглед да купя паспарту, макетно ножче и хартиено тиксо. Два часа преди откриването, взех снимката от Фотосинтезис. Внимателно очертах с молив размерите на рамката върху картона и се залових да режа. Оказа се много трудно, отне ми около час и накрая ме боля китката много време 😅. Залепих снимката за рамката и я окачих до другите в колажа. Нейното паспарту беше също бяло, но малко по-различен нюанс на цвета. От далеч не се различаваше, но от близо си личеше. За щастие никой не забеляза…

Осветлението в галерията не беше много добро, но и това допринесе донякъде за атмосферата. Лампите не осветяваха равномерно снимките и беше малко тъмно.

От откриването до закриването

За откриването купих вино и минерална вода, а от музея предоставиха чашите.

Обявихме за начало 17:30 часа. Първо се появи семейството ми. Без да го уреждам предварително, приливите и отливите от посетители се случваха с точен ритъм, така че през цялото време имаше малък брой хора в пространството. Това беше важно заради противоепидемичните мерки по това време.

Имаше микс от познати и непознати. Те обсъждаха творбите и измисляха истории, свързани с документираните предмети и места. В някои моменти им беше смешно, в други се чувстваха възмутени от отразената реалност, каквато беше целта. Това ме зарадва, защото искам да привлека публика, която взима участие в дискусията непринудено породена от естеството на проекта.

Откриването е в разгара си.
Откриването е в разгара си.
Разговарям с гостите.
Разговарям с гостите.

По-късно научих от музея, че и през двете седмици на изложбата са идвали хора, разглеждали са, интересували са се от проекта и са коментирали творбите.

Надявах се на по-голяма посещаемост, но пандемичната обстановка и слабото медийно отразяване, за което говоря по-долу, попречиха на това.

Има едно нещо, което ме разочарова може би най-много. Тъй като бях изцяло концентриран върху направата на изложбата, пропуснах да възложа на някой задачата да документира откриването. За щастие, има няколко снимки от телефон, част от които виждате горе, но не са достатъчно и не са качествени.

Ани помага със свалянето на нещата.
Финалните моменти. Всичко е прибрано.

Когато свърши изложбата прибрахме всичко и върнахме галерията към първоначалното ѝ състояние. Сякаш нищо не се бе случвало там. Чувството беше много странно. По време на откриването се зачудих как се стигна до тук. Стори ми се все едно предишния ден бях писал проекта за „Творчески инициативи“ и изведнъж правя изложба. Като че ли бях хвърлен в случващото се от нищото. Загубих представа как съм се озовал там. Все едно през цялото време съм действал машинално. В един момент, докато около мен беше пълно с хора, които разглеждат труда ми от изминалите 5 месеца, аз се бях подпрял на масата, замислен за това какво въобще се случва. А след края имах усещането за празнота в себе си. Всичко преживяно и постигнато позагуби смисъла си. Казах си наум: „Ами сега какво?“. И преди съм чувствал същото след всеки завършен проект и след всяка стара фаза от живота ми, но силата му никога не отслабва.

• Изложбени табелки на открито

За проекта бяха планирани изложбени табелки на открито, които да съпътстват представянето в галерията. На тях трябваше да има колаж и да бъдат поставени на мястото на заснемане. Целта им беше да привлекат вниманието на пешеходци към заснетия обект и да го представят като важен. Идеята ми дойде от информационните табели, поставяни пред някои културни паметници, важни сгради, археологически разкопки и други. Обаче тук се привлича вниманието към обикновени неща от градската среда, за да може хората да се спират и на тях.

Първоначално идеята ми беше табелките да са перманентни, или поне да стоят за дълго на избраното място. Върху тях е отбелязана датата на оригиналните снимки. С времето мястото може да променя вида си, но табелката ще стои там, за да напомня как е било преди и да се види дали се е променило. Тази идея не се реализира точно както исках. За целта трябваше да направя споразумение с общината. Това е дълъг процес, а аз нямах време. Освен това, тези табели щяха да бъдат доста скъпи, а бюджета ми беше ограничен. По тези причини измислих компромисен вариант.

След дълго търсене на подходящи материали за реализацията на тази част от плана, намерих в един магазин много интересен артикул, пасващ добре на естетиката на проекта. Представлява пътен конус, върху който може да се прикачи табела. Основата може да бъде напълнена с пясък или вода, за да направи конструкцията по тежка, а табелката може да се брандира от двете страни.

elements_outside_signs 1
elements_outside_signs 4
elements_outside_signs 2
elements_outside_signs 3
elements_outside_signs 5
elements_outside_signs 1 elements_outside_signs 4 elements_outside_signs 2 elements_outside_signs 3 elements_outside_signs 5

Принтирах снимките в Мания Принт на плакатна хартия в размер А3+ и ги лепях върху табелката. Всяка стоеше на избрания обект по един ден и след това я местех на друго място с нов плакат. Общо бяха 5 места. Това се случи между 14 и 18 март и използвах повода да рекламирам последните дни от изложбата в галерията.

• Традиционни и социални медии

Две седмици преди откриването, започнах малка „медийна кампанийка“, която не бе много успешна. Само няколко от многото медии, с които се свързах, откликнаха. Първо, предстояха парламентарни избори и това беше фокуса на много от медиите, заедно с отразяването на пандемията. Второ, все още не съм утвърден артист и нямам изградени контакти с журналисти. И трето, предлагах един твърде некомерсиален продукт и това ме сблъска с реалността на медийната среда. Зависеше от мен да представя проекта така, че да изглежда по-атрактивен, но маркетингът не е силната ми страна. В бъдеще трябва да обърна повече внимание на това.

След много имейли, обаждания и подкрепа от Кристиян Григоров, на когото асистирам в професионалната му дейност, успях да постигна някакъв макар и малък резултат.

Първият успех беше с имейл бюлетина за културни събития на artnewscafe:

След това Алтернатив Прес публикува интервю с мен:

И накрая Драгомир Симеонов ме включи в „Следобедния блок“ на Дарик радио:

А Ани ми помогна да публикуваме анонс в сайта „Културни новини“:

Събитието беше споделено от няколко големи страници във Фейсбук като тези на Театър „Бхалг“ и „Kuture“, както и от приятели и познати.

Промотирах събитието и проекта и през собствените си профили в социалните мрежи като бях най-активен предимно в Instagram, Flickr и Facebook. Там публикувах част от колажите и оповестявах за изложбата.

• Интеракция с публиката

Едно от условията на програмата беше по-активното въвличане на публиката. Постигнах това чрез изложбените табелки на открито и чрез GPS координатите към всеки колаж. Така всеки може да посети мястото, на което са заснети кадрите. За улеснение съм направил и интерактивна карта, на която съм отбелязал всички локации.

Бъдещи планове

С приоритет в програмата се ползваха проекти, които имат потенциал за устойчивост и надграждане. Ще продължавам да развивам „Елементи“. В архива ми има много колажи, които все още не съм публикувал, но с времето и те ще могат да бъдат видени на сайта ми и в социалните мрежи. Към момента повечето снимки са направени в центъра на София и ж.к. Надежда. Планирам скоро да обходя и други квартали.

Ще изпробвам допълнителни варианти за представяне на колажите онлайн, които да улеснят разглеждането им.

Ако ми се отдаде възможност, искам да прекарвам време и в други населени места в България, за да документирам какво се случва там.

Искам да видя и как мога още повече да приобщя публиката в дейността на проекта.

Последни думи

Радвам се да обявя, че след изложбата няколко шест от четиринайсетте колажа вече имат нов собственик, това са: дюнерлегло, оставено, пица, напиедестал и неуспешно укрепление. Ако искате да закупите някой от останалите осем, засега може да ми пишете на имейл, а скоро ще има сайта ще има и ‘магазин’.

Ще продължавам да пиша подобни статии за този и за другите си проекти, за творческия ми процес и за интересни неща, които съм научил покрай дейностите си. Ако има неща, за които сте любопитни и искате да научите повече, изпратете предложенията си на contact@ignatignatov.bg.

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top