Малко за мен

Казвам се Игнат Игнатов. На 25 години от град София. Да, това съм аз на снимката.

Творя в сферите на фотографията, киното и мултимедията.

Приятно ми е да се запознаем!

Не помня време от живота си, в което да не съм творил. Обичам да творя и обичам изкуството. Като малък пишех историйки в тетрадки и ги илюстрирах. На 12 семейството ми купи дигитален апарат, с който започнах да правя първите си фотографии и видеа. По-късно се научих как да монтирам клипове и да ги споделям онлайн. Когато станах на 14 се записах в театрална школа и на уроци по класическа китара. След гимназията работих две години с пътуващ куклен театър.

През 2017 г. заминах за Англия да уча кино в Университета по изкуства в Борнмът (AUB). През 3 годишния си престой там имах възможността да експериментирам и да науча много за киното на теория и на практика. Дипломирах се през 2020 г., след което се върнах да живея в България.

2019 г. с група приятели заснехме документалната поредица „Коя е България?“. В продължение на повече от две седмици обиколихме България и интервюирахме хората, с които се запознавахме. Това беше първия ми сериозен документален проект. Той ме накара да заобичам документалистиката и да искам да правя още подобни неща.

2020 г. спечелих финансиране от Национален фонд „Култура“ за фотографския проект „Елементи“ и на 9 март 2021 г. открих първата си самостоятелна изложба.

Обичам обсурдизма и сюреализма. Напоследък заобичах и документалистиката. Обичам да си мисля „Какъв, по дяволите, е смисълът на това?“. Обичам странното и загадъчното. Обичам хумора и комедията. Обичам философията и размислите. Обичам да слушам и наблюдавам. Обичам подкастове и книги. Филми и фотографии. Намирам красотата в обикновеното и скучното. Изкуството ми се променя заедно с мен, но това, което винаги остава, е неуморимото ми желание за изява и експериментация.

Представям се като „Игнат , Игнатов“. Сигурно някои хора се чудят за какво е запетаята. Тя символизира преходността на нещата. Виждам живота си и всичко останало като едно преходно събитие, непрекъснато и винаги променящо се. Няма ден, в който да се чувствам като човека, който бях вчера. Постоянно се опитвам да бутам границите на това, което смятам като възможно за себе си, за да мога да се развивам. Променям мненията и възгледите си често. Това е много важно за мен.

Scroll to Top